Ммммм,да....
Третирането като приятел го има и при нас.Не мисля,че е лошо.Ние сме преди всичко много добри приятели,и след това всичко останало.Разликата ни е 13 години,при някои това е проблем,но при нас-обратното.Той много добре ми помага със съвети,разбиране и подкрепа.Сега съм в този момент на неосъзнаване /ако мога така да го нарека/.В друга държава,други хора,нито език знам,нито знам какво искам да правя за напред и плюс едно тримесечно бебче,което ме поглъща изцяло...да,забравям за себе си и за мъжа до мен,отделям всичкото време за синчето си.
Кара ме да се чувствам специална с комплименти постоянно,с мили жестове,внимание,подаръци...работи много за да имаме всичко-супер.Гледа и да ми помага,когато може и има време.Смело мога да твърдя,че той вярва повече в мен отколкото аз в себе си.Съветите и напътствията му са много важни за мен.Кара ме да забравя всичко лошо и да вдигна глава.
Не му отвръщам винаги със същотоНо се старая.Приготвям хубава вечеря с вино за да седнем двамата,като се прибере от работа.Гледам да му оставям от време за релакс,да се занимава с нещо отпускащо и разтоварващо го.Отделям време вечер след като приспя малкия да се гушнем,да изгледаме някой филм,да поговорим и т.н.
Заедно сме от година и два месеца,но имам чувството,че го познавам цял живот.Харесвам най много у него това,че въпреки годините си /37/ има духа на тинейджър и зрелоста на голям и стабилен мъжЗдраво е стъпил на земята,не витае из облаците и не гради въздушни кули.
Затова е специален за мен,и затова аз се чувствам специална винаги до него !!!

П.П. Хубава тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите