На 3-ти март станаха 11 години.
Не знам дали може да се обясни. Това е нещо, което или го има, или не. Усеща се винаги и във всичко и не е свързано с помощ, пари или внимание.
Може да се прояви в това, че ми подарява цветя и на 7-ми и на 9-ти март, не само на 8-ми, че стои след тежък ден и преди следващ такъв, до 4 посред нощ да ми слуша терзанията, че не се притеснява да изрази отношението си към мен, където и пред когото и да било. В това, че се чувствам свободна и подкрепена във всичките си решения, и приютена и утешена, когато половината от тях се окажат погрешни... В това, че би започнал всичко от начало, ако се наложи заради мен... А, аз полагам всички усилия, за да не му се налага това... И се надявам, че му отвръщам със същото...