А така. Както вършеех из апартамента и Хана тъкмо се разбуждаше от следобеден сън, бебефонът изпращя и се чу едно меко “Пльок”. И както си му е редът после, рев!
И още едно пльок, две секунди по-късно. Аз по пътя за спалнята не взех добре завоя и се метнах на пода, като завлякох кошчето за колата и две-три закачалки. На втория опит улучих все пак спалнята и заварих Хана на пода, заклещена между двете легла, нощното шкафче и една възглавница, която уж трябваше да я пази.
Вдигнах я и тя, както плачеше, много бързо се успокои и започна да ми разказва, с усмивка, даже ми запя. Милото ми дете! Много се уплаших, защото нашето легло е около 80 см високо, а долу е твърда настилка. Но за щастие възглавницата беше послужила за буфер или тя е летяла заедно с нея надолу, та дори и драскотина нямаше. Наблюдавах я много внимателно как се държи, слава Богу, никакви отклонения. Мерих температура, следях за повръщане или някакви необичайни движения, нещо. Та, малкия дявол ще да ни е посетил.
Но от тази вечер глезотията “спане в голямото легло” повече не съществува. Там, зад решетките.
Тъй, отчетох се и аз с двойно салто за протокола. Ама вие внимавайте!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите