Да, мъжът ми присъства на раждането на Анна, ще присъства и сега (ако не родя прекалено бързо де и не може да си дойде от работа, но като се има предвид продължителността на първото раждане, все си мисля, че ще успея да устискам). Преди да родя говорихме много по въпроса. Искахме да сме заедно, единствено аз му казвах, че искам да е само до главата. Но когато всичко започна, през дългите часове чакане за разкритие и т.н. нещата придобиват други измерения - когато дойде момента на напъването аз нямах нужда толкова от това да ми стиска ръката и да ми бърше потта от челото, колкото да ме окуражава, да е там 'долу' с акушерката и да ми казва какво става. И той беше, преряза и пъпната връв, каза ми че си имаме дъщеря и че всичко е наред, защото аз от сълзи на облекчение, от умора и радост, просто нито чувах, нито виждах какво става около мен в първите секунди след раждането. Това е един от най-вълнуващите ни мигове заедно и за нищо на света не бих го пропуснала.
За нас раждането не е нещо грозно, страшно или мръсно. И преди да родя бяхме гледали филми с раждане на предродилня курс, а и по телевизията. Лично мое мнение - но няма нищо страшно. Е, признавам си че не сме от хората на които им става лошо от кръв, спринцовки и т.н. въпреки, че лично аз мразя болниците и обстановката там (но кой ли ги обича пък!?). Избора е личен за всеки, не може според мен да се даде обобщено мнение ЗА или ПРОТИВ.

Анна 07/09/2002

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите