Още не бях завършила техникума,когато започнах да работя...нямаше друг начин.Работа-каквато намеря.Свършваха часовете и отивах на работа,работата свърши-хайде на училище и така...Звучи жалко,но за съжаление така процедират много млади хора.И то не пари за екстри,ами за тетрадки,учебници,за транспорт,и други...ако изобщо остане за друго.Лятото естествено се работи на пълни обороти.Къде по 12 часа,къде-повече.Много неща му се искат на човек,когато е млад,но трябва да си скъса д-то и за най малкото.След като завърших-историята продължи.Разбира се опитах се да кандидатствам в университет,но тц...И там всичко опира до пари и чий син или дъщеря си.Има изключения,но пак с цената на "ходене по мъките".И всеки работодател ти казва-няма договор,няма осигуровки,няма отпуски и заплащане на извънреден труд,ако щеш-има други гладни дето чакат.И така работят повечето хора,само и само да вземат някой лев.И като изкарат парички-осигуровките са им последната грижа.
Осигурен,неосигурен пак плащаш,че да ти обърне някой внимание.И какъв е смисъла?!Всеки отива на частно,плащаш на място и получаваш за платеното.
Не здравното осигуряване трябва да се поправя,ами всичко.Не от хората дето нямат пари да се сабират,ами да се санкционират тези дето заобикалят законите и правилата.Тези които си спестяват договорите заради това,че трябва да осигуряват и тези дето взимат пари под масата.
Няма да правя сравнения между България и страната в която живея-разликата е от тук до луната.
Вярвам,че всичко ще се оправи...един ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите