От 1997 живея със семейството си извън България. Имам дъщеря на 6 години, която е родена през 1998 в Северен Кипър. Само ние (със съпруга ми) си знаем колко хождениа по мъките ни костваше регистрирането й в България (при двама родители само и единствено български граждани!!!). За това ни бяха ноебходими точно година и половина. И, повярвайте ми, не беше по наша вина. Та, значи, през 2000 по-живо, по-здраво тя става най-сетне български гражданин, който, обаче, законно пребивава в чужбина. От раждането си до сега тя е пребивавала в България точно 5 пъти. Най-дългият й престой е бил 2 месеца.
Сега се оказва, че това дете, което познава България като "там, където живеят баба и дядо", и което българските държавни институции отказваха да приемат като законен гражданин толкова дълго време, е длъжник на българската здравно-осигурителна система и трябва да милси за солидарност (извинете, но не успях да се сдържа и да не го спомена...)
.....................
Разумно е здравните осигуровки да са задължителни за всички легално пребиваващи на територията на дадена държава. В Холандия, на пример, няма начин да си издадеш нов (пореден) документ за пребиваване без представено копие от договор за здравно осигуряване. И тук може да се каже, че принципът на "солидарността" е в сила. Макар, че за мен това няма нищо общо със солидарност, а си е чиста статистика. На всеки може да се случи, не дай Боже, да се нуждае от спешна помощ (дори и на мъже около 30те!). За това всеки месец се плащат от всички потенциални пациенти определени суми. А, съгласете се, че всеки може да е потенциален пациент само там, където пребивава. Както и, че вероятността да евентуално бъде пациент в страната, където пребивава в по-голямата част от времето, е много по-голяма. А спешните случаи в чужбина ние сами или нашите здравно-осигурителни компании ги покриват...
Вярно е и другото - родителите ни живеят в България и ползват българското здравно осигуряване. Но те си и плащат вноските и ползват точно това, което им се полага. Ако се следва логиката "ама те имат син/дъщеря в чужбина", то техните вноски би трябвало да са по-високи(?!) или пропорционални на броя на децата в чужбина и продължителността на престоя им там(?!).....
Това всичко на принципа на "солидарността".......

Моля ви, всички сме майки и всички искаме най-доброто за децата си, бъдете благоразумни и разсъждавайте трезво. Нямам нищо против, че на България трябва да се помага. Но не е това начина. Пък и гарантирам, че дори и малкото подкрепа, която можем да оказваме на родителите си, пак е помощ и за страната, където сме се родили и за която, въпреки всичко, винаги тъгуваме.