Върна ме 1 год. назад. Абсолютно същото беше. Аз - притеснена, изтормозена, плачеща, борех се с всички Не успях с кърменето и ужасно съжалявам...

Бях неопитна, но знам, че ако е сега - щях да се справя.

1. Може и да е хубаво, че майка ти си е тръгнала. Поне няма да те натоварва излишно и изнервя. (На мен ми се искаше всички да се махнат и да ме оставят сама с детето )
2. Момченцето ти наддава добре, т.е. не се притеснявай за кърмата, просто го храни често.
При мен: дъщеря ми се хранеше по 1 час (лекарите твърдяха, че едва ли не я увреждам и да и давам само по 10-15 мин.), после още 15мин. се цедях (за да стимулирам гърдите и да ми се увеличи кърмата- успявах да изцедя до 20мл), след 1часа тя плачеше за мляко а аз се чудех как да изчака още малко (ако съм давала на 2 часа щяло да се разшири стомахчето). Сега бих я хранила колкото и когато поиска докато стане на 1 месец
3. Успокой се, повярвай си и се храни добре! Гледай бебето както ти го чувстваш - това е най-правилното! Нито количеството на изцедената кърма, нито вида на гърдата е напълно показателно за това колко кърма имаш. Не се обезсърчавай - вероятно резултата ще дойде по-бавно, трябва време за да се урегулира храненето.
4. И аз мисля, че ако дохранваш може бебето да се отбие. Не защото ще свикне с биберона, а защото кърмата ти съвсем ще намалее. Аз дохранвах в 21ч. (така ми казаха), изцеждах се, постепенно намаляваше количеството, 1 ден не се цедих и тя рязко намаля.. Меже би е добре да комбинираш дохранване със сучене.
5. Не разбрах от какво ти е била t .

УСПЕХ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите