Силвита, аз съм 'злоядо дете' и темата ми е особено болезнена.

Според мен наистина няма 'злояди деца'. Всеки път като откаже ядене детето ти те съветвам да си повтаряш, че никое дете не е умряло/разболяло се от глад по собствена воля. Изключение правят анорексиците, но твоята шушка е още малка за такова психическо разстройство. Сама казваш, че като си объркала режима й тя е започнала да мрънка - яде ли тогава като я нахрани?
Да знаеш, че нещо, което за нас е блудкаво, гадно и безвкусно не е такова за малките бебета и деца - те имат други /по-нежни/ вкусови рецептори. Аз никога не опитвам от храната на Дариа - отвратителна ми е на вкус.

Моето дете е точно такова - отваря уста и рита с крака докато смогна да й дам следващата лъжица. Всички в моето и в семейството на мъжа ми се чудят и разказват най-различни случки за това колко 'злояди' сме били и двамата. Обаче се случва и тя да откаже да яде след 3-4 лъжица. Безпокоя се и ми се ще да си го изяде, но услявам да не я карам, моля, забавлявам, насилвам и т.н. по никакъв начин. Пропуска си храненетро и на следващото яде с удоволствие.

Мисля, че се безпокоиш и от това, че има алергии и не яде пълноценно. Недей - нещата могат да заглъхнат, а може и /недай си Боже/ да продължат през целия живот на бебка. Не й създавай комплекс, че е различна, ощетена или нещо подобно от това, че неможе да яде всичко. Не я съжалявай. Така само ще й навредиш.

Извинявай ако звуча нравоучително, но годините ми на 'злоядо дете' и дете с алергии - хранителни и не само си казват думата.

П.С. Мен ми даваха да пия пелин /билката, а не виното/ горчи ужасно и също губиш вкус към живота изобщо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите