Има, има и при някои в повече при други хич - но като феномен си го има! Ох, какво да ти кажа аз съм основно от групата на следродилната депресия, ама да ти кажа минава с времето. Излизай, разхождай се, срещай се с хора по--различни от тези вкъщи и всичко това ако можеш! Аз, например като родих дъщеря си - не спрях да джиткам с колата по София. Майка ми нещо мрънкаше по едно време, но нямаше кой да я уче - не исках да ми се случва всико това , което преживях със синът ми - затворена вкъщи и без помощ. Та този вид терапия на мен ми помогна. Някъде бях чела, че кърменето още повече задълбочава проблема - пълен абсурд, но е факт. Странно, като спрях да кърмя някак нещата наистина се нормализираха - иначе все си ревях тихичко и се самосъжелявах. не забравяй и за хормоните и те участват в процеся доста яко. Добрата новина е, че всичко отшумява - само гледай да не нараняваш близките си, ако можеш де! Хайде, опитай да си доставяш някакво макар ималко удоволствие с нещо, пък ако не стане - насреща сме!Леко!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите