...да се оплача и да помоля за съветЕто как мина денят ни
Отиваме сутринта в болницата и се оказа, че нашата педиатърка е втора смяна
Отидохме след обяд и преди нас чакаше възрастна дама с дъщеря си(вероятно). Момичето й подшушна да ни пуснат с бебето а оная ми ти жена като почна да мърмори под носа си, че никога нямало да стане това, че тя няма да чака цял ден заради някой си...абе, с една дума ,имаше против да минем преди тях. Естествено ,стана и се залепи за вратата на кабинета да не би да влезем преди нея . И не влязохме, разбира се а изчакахме най-прилежно общо около час пред кабинета сред кашлящи и кихащи пациенти.
Влязохме в кабинета и премерихме Боби.Оказа се, че е наддал само 600гр. Сестрата даде термометър и измерихме Т. Бях шокирана когато го взе и каза *Ама вие сте с Т- 37.8* Аз пипам Бобо-нормален ми се струва . Измерихме още 2пъти Т и двата пъти - 36. А 37.8 е била Т на някой преди нас. Докторката ни изписа антибиотик Аугментин, защото ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, не се знае какъв е причинителя на разстройството и повръщането и докато станат резултатите от секрета ,според нея трябва да го вземаме, за да не се развие инфекция евентуално. -
Тук искам да попитам ,някой давал ли е този антибиотик на бебе??????Защото когато брат ми казал на аптекарката ,че е за бебе на 1м., тя много се учудила и казала, че е много силен и да попитам дали педиатърката е сигурна в предписаното . Веднага се обадих и тя каза, че няма страшно, понеже не цялото количество се усвоявало от организма??? А след като прочетох в упътването, че може да има страшни последици, вкл. остра диария, изобщо не мисля да давам на Бобо. Кажете какво да правя?
Всичко не свършва до тук, обаче... Отиваме в микробиология ,почуках на вратата и ми отвори една страшно *учтива* лаборантка. Втренчи поглед в бебето и каза * Ама кой ви праща с това бебе? За секрет????Ами ,аз не знам как ще му вземете секрет на бебето!?!??!!* Попитах я * А аз ли да му взема* и тя ми каза, че ДА, аз ще трябва да му взема секрет и ми подаде (добре че беше в ръката а не ми ги захвърли на пода) стерилно шишенце и клечица за секрета. И понеже работното й време свършвало, ще й го занеса утре... После в друг кабинет боднаха пръстчето на Бобо за кръвчица . Той много плака (а на мен сърцето ми плачеше). По едно време лаборантката стиска пръстчето а кръв не излиза... а тя му хванала съседното и мачка ли мачка Накрая пойскаха такса 1левче.
Е, май това беше...Чувствам се омърсена след днешния ден .Нямам доверие на педиатърката си, изпитвам омраза към наглите и безсърдечни хора, за които едномесечно бебче не значи абсолютно нищо и толкоз злоба ми се е събрала ,че не мога място да си намеря . Извинете, че ви занимавам тъй подробно ,но знаете- вие сте ми така близки и винаги ме успокоявате.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите