Няколко неща, които ми хрумнаха, докато четях мненията:

1. Тъй като гледам да съм съвестен, неегоистичен и недосаден пациент, попитах педиатъра на сина ми при какви обстоятелства мога да викам спешна помощ у дома си, т.е. кои случаи са "спешни". Даде ми пример - когато не мога да сваля температура над 39 градуса на детето си цяла нощ. Проблемът с дежурните лекари от съответната клиника бил транспортът, затова ако аз го осигуря, ще е по-добре. Това е отговорът, който той ми даде.

2. Когато преди седмица синът ми вдигна висока температура, отново за да не съм досаден пациент, имайки опит с 3 негови вирусни заболявания за година и 2 месеца, му дадох Calpol и реших да изчакам с посещението при лекар. На следващия ден температурата беше 39,4, независимо от моето "лечение". Тогава отидохме в поликлиниката и започнах да обяснявам на дежурната лекарка какво му е на детето, аз какво съм му дала и т.н. Тя веднага ме прекъсна и попита - "Какво значи, че вие сте му дала? Вие лекар ли сте, че да предписвате лекарства?". Замислих се, особено след като четох темата за менингита, че може би наистина трябва ПЪРВО да се консултирам с лекар, независимо от "безобидните" симптоми, които наблюдавам (ами ако на мен ми убягва някой или важността му? При менингит от еди-кой-си тип нещата може да се окажат фатални...).

3. Имам зълва холандка, която живее в България. Е, може мнението на тези от вас, които са в чужбина, да е че няма от какво да се оплакваме от здравната ни система, но поне аз от нея чувам съсвем различни неща. Ама как можело да се скарат на мъжа й, че влязъл, за да я посети, в инфекциозно отделение в болницата, на чиято врата изрично пишело, че входът за външни лица е строго забранен? Такова лошо отношение в Европа (че дори и в Америка, защото тя и там е живяла) нямало да срещне. Опитвам се аз да оправдая доктора - ами има право, нали на самата врата пише, че е забранено, мъжът й може да се зарази или да внесе зараза..., но не - ако бил сляп, например, как щял да прочете, че му е забранен входът? Или друго нещо, което я шокира - как така мъжът ми няма да го пуснат след раждането при мен да види сина си - обяснявам й как това не е специализиран родилен дом, ами многопрофилна болница, и за да се избегнат евентуални пренасяния на зарази, му е забранено да влиза, а мен така и така ще ме изпишат след 2 дни... "Ха-ха (от нейна страна) - да се избегнат зарази? И затова ли България е на първите места по детска смъртност?" Или пък - как така бащата ще си плаща, за да присъства на раждането? Говоря аз, че всъщност той плаща за отделното помещение, в което жена му ще ражда, но и това обяснение не я удовлетворява - "you, crazy Bulgarians!", в миналия век сме живеели, за какъв ти Европейски съюз сме бленували, като в цяла Европа (и в Америка) било различно...

Е, кой е разглезеният (понеже по-горе така ни определяте)? Аз, българката, или тя, "европейката"?

Редактирано от rumche на 24.02.05 17:01.