Това, което описваш не ми звучи като депресия, а е просто (според мен) нормално състояние особено като ти е първа бременност. То не че при втора или последваща пак не се появява - аз в момента просто не мога да си представя как ще е с две деца, но съвсем скоро ще ми се наложи да го живея реално и всичко ще си дойде на мястото надявам се.
Аз предишния път нямах предродилна или следродилна депресия. Бях се изнервила преди да родя, защото все си мислех, че бебка ще се появи по-рано (тежеше ми, писнало ми беше, подувах се),а тя взе че закъсня с 3 дни. Но аз сама си го създадох това напрежение, като се самонавивах, че защото майка ми е родила и мен и брат ми преди термина, значи и аз така.

Сега, някъде към 6-я месец на бременността се бях депресирала яко, но то май не беше от бременността (въпреки, че може би тя утежни нещата ). Беше свързано с разправии покрай продаване и купуване на къща и местене, имаше период от 2-3 седмици, в който беше доста стресово и неясно всичко и се чуствах много зле. Но това отмина. Този път мисля да спра работа 3 седмици преди термина - предишния път го направих месец преди него и ме хвана съклет вкъщи. Колкото и да ми тежи в момента ставането сутрин, воденето на Анна на ясла, ходенето на работа и т.н. май го предпочитам пред стоенето вкъщи в очакване....Та мисълта ми е, ако не ходиш на работа, намери си нещо друго да ти запълва времето, което не е свързано непременно с бременността и бебето, за да не мислиш само за това.

Иначе след предишното раждане ме беше обхванала по-скоро еуфория и не се спирах първите няколко седмици. Но и това не е много хубаво май - защото майка ми беше с нас в началото и хич не й слушах съветите да си почивам докато е вкъщи и да поспивам. После като си тръгна ме налегна умората, но сега поне знам и ще се възползвам от всякаква възможност за почивка след като се роди бебето.

Анна 07/09/2002

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите