Вижте момичета - РАЗДЕЛЕНИЕ ВИНАГИ ЩЕ ИМА!

не мога да приема никакви заявления от рода "Аз не деля децата си!" Това е неестествено. Ами ако си зададете въпроса - всички цветове еднакви ли са за мен? Имам ли предпочитания? Ами имам ли предпочитания към вид музика, към сезон, към определен тип хора, към филми, книги, храни и каквото ви хрумне. Нима всичко е еднакво за вас?

И ако не е, защо децата трябва да са еднакви? По каква причина?

Вижте на мен ми се струва, че не трябва да се бъркат някои неща. Да аз се старая да давам еднакви стотинки на децата си, за да няма разлика. Да им отделям еднакво по продължителност време, да ги водя и двамата на еднакви места. Дори те спортуват едно и също, за да се намали разликата и да не се чувствуват пренебрегнати и ощетени. НО ТОВА В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ДУХОВНО ЕДНОТО ДЕТЕ НЕ СТОИ ПО-БЛИЗО ДО МЕН ОТ ДРУГОТО. в това няма нищо странно и нищо лошо, нищо неестествено. не ви ли се струва, че с едното ви е по-лесно да контактувате, отколкото с другото? АМИ ТОВА Е ТО - РАЗЛИКАТА !

Не зная дали съм права, на поне ми се струва, че най-важното тук е родителя да намери баланса и да не допуска децата му да се чувствуват пренебрегнати. И паралелно с това да са сигурни в татко и мама, дотолкова, че да разчитат на тях във всички ситуации от живота. А не да казват - обичат другото дете повече от мен. Както и самите те да знаят, че всеки човек си има своите предпочитания, въпреки че има и други неща без които не можем и на които държим.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!