Винаги при първата висока температура е така - иде ти да крещиш, независимо дали е дошъл или не е дошъл лекаря и как точно се е отнесъл с теб. В твоя случай си попаднала на зъл човек и при цялото напрежение заради болното дете с право си се афектирала.
Както вече ти писаха - просто следващи път ще знаеш какво да правиш и ще реагираш адекватно на високата температура (или повръщането или ... тук добавете каквото се сетите) докато се свържеш с лекар или дойде лекар у вас. Постепенно се научаваш, не че трябва да ставаме педиатри, аз също съм противник на самолечението, но поне първите мерки могат да се вземат адекватно ако вече ти е минало през главата.
За сравнението със САЩ, Франция, Германия и т.н. - защо пък у нас веднъж да не е по-хуманно уредена системата, след като се борим с бездруго ниския прираст. Вие в чужбина не бихте имали нищо против да дойдат у вас (безплатно) да ви прегледат детето, когато е с висока Т или друг симптом, при който мъкненето му по болници и спешни кабинети е неоправдано. Но понеже системата не го предвижда - казвате - стига сте се глезили! Отношението ви е направо смешно, защото ако вие бяхте тук щяхте да реагирате по същия начин - имаш права и когато те не се съблюдават естествено ти е криво или си бясна и мърмориш - на мъжа си, на приятелки, по форумите! Защото си в правото си да получиш домашно посещение за дете с 40 градуса Т, вместо да го извадиш на вън при минус 10-15, да го мъкнеш по студените спешни кабинети и да висиш понякога часове докато околоните ти кихат, кашлят и те заразяват с поредния друг вирус.
Нашият личен лекар е на цялото ни семейство, не е педиатър по специалност, въпреки че е работил няколко години в спешна педиатрия. Преди да му станем пациенти не се познавахме, сега отношенията ни са по-скоро приятелски. Когато не е на кабинет или в почивните дни ни поемат денонощните дежурни педиатри в мед. център Лора. Всеки ден след края на работното му време е предвидено време за домашни посещения на пациенти. Случвало се е да дойде да ми прегледа децата в къщи след работното му време на кабинет, само защото има много болни и е за предпочитане да не ги водя при него за да не ги разболеем от нещо друго. Когато съм поискала консултация с педиатър или друг тесен специалист никога не ми е отказвал направление. Считам, че така трябва да бъде с всички, това че понякога не е , НЕ Е проблем на системата, а на отделни хора, които не си изпълняват съвестно задълженията.