Със Зори не ми се налагаше да я изпишквам на определено време, защото тя от самото начало сама започна да си казва. Първите няколко месеца трябваше да я подсещам да се изпишка, напр., след като се върне от яслата, защото тя си идваше много възбудена, забравяше да пишка и ставаше белята:-)).

С Косьо беше малко по-бавен и труден този процес; той нямаше никакво желание да си казва, но аз се отказах да го тормозя час по час за тоалетната; просто го оставях и като напишкваше гащите, го сменях и така.... При него имаше такова нещо, че никога не пишкаше, когато нарочно го водех. Седяхме по 10-15 минути без нищо да свърши, а после, като го дигнех, само след 10 - минути пишкаше в гащите. Така че се отказах да тормозя и него, и себе си. След един месец усилено пране и напишкване се научи.

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002