Всяко дете си е различно. Аз четох, че голямо родените бебета са по-нервни. При нас бебето не само плачеше да е с някой, но плачеше и като е с мен. Като суче и има мляко, а тя не е гладна - рев, ако съм на близо иска да суче и ... омагьосан кръг. А колко Дунавско сме изкачали ... Честно да си призная сега се чудя как съм оцеляла, но се справих някак.
По принцип няма лошо да си я носиш на ръце освен твоето натоварване /поне аз от болки не страдах, въпреки, че като сложиш 4кг новородено + кошницата му за кола си носих постоянно над разрешените 5-6 кг.
Възможен вариант е да намериш кошче. Бях чела, че бебето ще се чувства по-добре в по-малко отворено пространство /живот и здраве за следващото мисля да инвестирам в кошче/. Или го обгради с твои дрехи, между възглавниците ви /но внимавай да не се гушне много плътно до тях/ да си се гушка.
По-добрия вариант е таткото да помага и колкото се може повече да те отменя. А бабите обикновено помагат много. Аз от глупост ли или средродилна депресия така сама на ръце си я отгледах докато не тръгнах на работа /12 седмица/ и после винаги нощта си е била моя. А майка ми мина хиляди километри да ми помага ама на.
Майките имат нужда от разсейване. Пробвай се /аз не можах да се навия/ просто ей така да излезеш вечер да се разходиш сама та било и за 1/2 час. Както се казва да си издухаш главата. Много стимулиращо било.
Искам само да ти кажа, че и това минава. Може и колики да ви мъчат.
Дори напук на теорията на Спок /така и не ми стигна сила да я оставям да плаче и винаги е имало някой около нея/, моето слънце само почна да се качва на спалнята /на нейното легло не може/ и да си заспива. Ей, така от самосебе си. Така, че теориите са хубаво нещо, но ти си майката и трябва да нацелиш правилния път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите