Re: :)) / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Позната история. :))
Преди да забременея изобщо, мислейки си времето, когато ще бъда майка, казвах: "Аз няма да разглезвам детето си, няма да го разнасям постоянно на ръце и т.н., и т.н."...:))
Да, ама не.

Бебка е на 4 месеца и още обича да я разнасяме и да я гушкаме, постоянно търси контакт с нас, обича да й говорим, и тя отговаря по бебешки и цялата грейва в усмивка, когато сме до нея.

Малките бебета, особено новородените, имат нужда най-вече от усещането за майка си. Откъснати от утробата, изпитват нужда от сигурността на майчината прегръдка, от уюта й, от топлината и уханието на тялото й. Според д-р Спок, детето не може да се разглези до 6ти месец, защото то не прави връзка между плача си и твоят ответ, тоест не може да разсъждава така : "Сега аз ще ревна и ако не ме вземат, ще им разкажа играта!".

Бебето плаче, защото има нужда от вас. Нуждите му са прости - папкане и гушкане.

То няма изградена представа за времето и не знае, че е плакало само 5 минути и че вие сте наблизо, знае само, че е само и му е ужасно болно. Не искам да те накарам да се чувстваш виновна, ако го оставяш да пореве. Всяка майка го прави, понякога се налага.

Когато дъщеря ми беше новородена, и аз си мислех, че няма да издържа постоянно да я гушкам, бях изтощена от раждането, от недоспиване. След месец открих, че постоянният контакт с момиченцето ми ми доставя неимоверно удоволствие.

Така и така на мога да я зарежа да се дере, поне да открия предимствата на нашата привързаност.

Майка ми все ми даваше за пример 2 близначета, които кротко си стояли в креватчетата по цял ден и сами се забавлявали. Тогава попаднах на тези 2 статии: