Текстът за т.нар. Хилендарски хляб е известна алегория, поетично описваща християнскити добродетели... Просто не мога да разбера как е възможно да го вземеш буквално и да почнеш да месиш хляб, че и да го наречеш Хилендарски... Защо само Хилендарски, а не Зографски например, или направо Светогорски?
Как така брашно на смирението - къде се продава, кой го раздава? В манастира? Дълбоко се съмнявам. Брашното си е просто брашно. Хлябът не втасва до сърцето ти... А това със смесването на молекулите, направо ме разсмя - това явно е личният принос на автора в рецептата, който явно и не е много наясно с физиката. Значи смесваме молекулите на смирението с молекулите на любовта, ама бъркаме десетина минути, иначе не става.

За да приготвиш ядене с любов за близките ти, не е нужно да спазваш някаква специална процедура, нито да имаш благословение свише.

В този си вид - някой го предал, замесил, раздал, раздай и ти, и то на четирима - това си е вече суеверие. Ами вземи си, да не обидиш хората. Нищо не те ползва, нито вреди (е, ако познаваш човека, който ти го предлага). Лошото при тези вериги на традициите е, че хората се плашат: ами ако прекъсна веригата, нещо лошо може да ми се случи... Това отличава суеверието - че то плаши и смущава. Още повече, пък, когато е облечено в такава красива фразеология, която сама по себе си всеки чувства близка.
И без това сме достатъчно стресирани, за да се обременяваме излишно.

Редактирано от Xrisa на 18.02.05 07:22.