Според мен една такава класификация може да има само моментен характер т.е. за дадена възраст и даден момент, да не говорим че освен от родителите подхода зависи и от детето. Все пак е двупосочен процес възпитанието, променят се не само децата а и ние родителите. Коренно различно стоят нещата за различните възрасти според мен. Та така. Ако все пак трябва да се определя, бих се сложила в тип2 понякога съжалявайки, че не съм тип1 и благодарейки, че не съм тип3.
Но да се водиш само по детето...как го беше написала там, че приятелки и познати практикуват - майко мила! НЕ.
Аз не знам кога детето може да взема само за себе си решенията. Кои решения...бе много е сложно. Днес съм ядосана и може би затова съм толкова нетолерантна към евентуално детско мнение. Щото като ги затресе пубертета желанията са толкова ...повърхностни, недомислени...бе какво да ви разправям! Живота им е купон...как да го оставиш да решава? не става просто.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите