Въобще не помня заглавието на тази поучителна творба - подобни книги чета само отгоре-отгоре, че са ми досадни :))) Единствено класификацията ме накара да се позамисля малко, щото напоследък често споря по въпроса с разни дружки.
Попадам все на мнения, че детето трябва да се оставя да прави каквото и когато си поиска, та да му се развият заложбите и свободната воля. То затова и постнах темата - чудех се, наистина ли е толкова разпространено това схващане...
Понякога авторитарността се бърка с желанието на родителите детето да развие способностите, нрава и живота си въобще, точно според очакванията им. Има толкова хора, които учат, работят и дори се женят не по своя воля, а родителска. Това не ми харесва.
За мен авторитаризмът се изразява в респект към родителската институция и е допустим и полезен в първите години на детето, след което е редно да се замени с по-демократично отношение. Така мисля сега, за по-нататък не знам :)))