Значи не си имала предвид точно това, което си помислих. Оказва се, че имам доста авторитарни черти:) Аз винаги съм свързвала авторитаризмът с концепцията, че родителите знаят кое е най-добро за детето и неговото мнение не се изслушва. Освен това авторитарните родители имат правила за всичко и животът на детето се движи по тях, като компромиси не се правят.

В една част от примерите ти съм чист тип 3:)
Моето дете си ляга, когато му се доспи, става, когато се наспи, яде, когато огладнее, каквото си поиска (тук аз контролирам изборът му), в каквато последователност си поиска и колкото си поиска, облича си каквото реши. Тук налагам само 'сезонен' контрол, а не естетически. Откъм естетика само съветвам и убеждавам:)

В друга съм тип 1)
Не е допустимо да се руши съзнателно имущество:) Да се удря, или обижда. Да се ядат неща, които не разрешавам. Да се прави на пук и други подобни. Когато съм й казала да не прави нещо, а тя умишлено го направи, изобщо не се убеждаваме, а действам.

Ами че то не остана пример, по който да съм в т.2:)
бтв коя е книгата?