Тоя сняг ще ома да го помня до края на живота си !!! Определено!!!
Веселбата започна в петък -миналия - към 4 . Мъжът ми ме побутна и ми каза , че няма ток. Аз си казвам - какво пък ще го пуснат. Е добре , ама става 8 и в къщи все още няма ток , а става дооооооооооста хладно. Изстрелях го да рине сняг и да се мятаме на колата и марш към бабин дом . Той се връща след малко и ми казва, че това е пълен абсурд и няма шанс да изкара колата от паркинга . Ами сега ?!? Вън вие като за световно , а трябва някак да се отоплим , а без ток няма климатик .... м... му Обаждам се на една съседка дето има печка и я питам дали ще ни приюти . Тя се съгласи жената и ние почваме да изготвяме планът за евaкуация . Аз изобщо нямам такива високи обувки , да не говорим за дрехи , скоито да си покажа носа навън . Нахлузвам едни кубинки номер 45 !!! - нося 37 и един камуфлаж , дето си го бях зела уж за планина , ама като бях 45 кила , а сега съм 20 пове4е . Малкият го обличам в анурака и го слагаме в един спален чувал и айде ... Слизам до входа и отварям вратата и тогава ми светна колко зле е положението . Едни преспи високи около 2 метра. По туй време още никой не беше излизал и няма пътеки . Докато стигнем до тая съседка на няма и 200 метра ми изкочиха анелите. Ей това беше най---------дъъъъъъъъъъъългият преход . стигнахме за около 20 мин !!!! . МАлкият се криви в баща си , аз едвам се тътря с един сак . КАртинка . От там в 11 към майка ми по Бенковска , пак с тия мааалки дрехи и огромни обувки. - преход 40 мин . от тогава до сега не можем да се приберем и на финала малкият е настинал , освен това му растат зъби изобщо при нас е весело . А при вас ?