интересна тема:)

Не мога да определя към кой от горните 2 типа спадам, но със сигурност не е последния. Липсата на ограничения означава липса на отношение към детето.

Аз съм на мнение, че на детето трябва да се дава възможност да решава само. Да избира между няколко варианта, които обаче предварително са определени от родителя. Авторитарното възпитание също крие рискове. Но пък е трудно да се определи кой на кое вика "авторитарно". За някой дадена реакция може да изглежда строга, а за друг даже напротив.

На мен някак си повече ми допада демократичния вариант, но не съвсем напълно. За някой неща например аз имам свои разбирания и не и позволявам да ги прави. Но от друга страна и давам свобода да решава сама за някой неща. Но вариантите между които да избира предварително съм ги преценила като безопасни. Никога не бих позволила да направи нещо което иска и което смятам за опасно. Номера е от една страна детето да придобие самостоятелност във взимането на решения, но от друга страна да е защитено и да няма опастност да вземе решение което би било опасно за него. Все пак говорим за малки деца:)

Строго авторитарния тип възпитание според мен може да доведе (в зависимост от темперамента и характера на детето) или до липса на самостоятелност и склонност към подчинение на друг (отначало на родителя, а после на лидера в социалната му среда) или пък на пълно непримирение, бунт и съпротива врещу всяка родителско вмешателство.

Така, че по-скоро вариант вариант 2 :)


Monika 11.12.2001