Леле , каква мила картинка си описала - давай да разменяме децата
И ние имаме ритуал всяка вечер който е следния:
- вечеря и се мие
- тича и крещи колкото се може по-силно и влачи котката (ако може за ушите)
- пишка (отказваме да ака в гьрнето) Крие се под масата и ака.
- мама пищи и тича да чисти
- котката в суматохата се крие (ако успее)
- другите мьже в кьщата - кьде ли са те???
- отиваме да спим
- батко чете накратко книжка и изчезва (пак доста тьрпение е проявил)
- татко изведньж се сеща че има нещо много важно да свьрши за работата (изчезва)
- мама остава сама на бойното поле - се започва борбата описана в пьрвия постинг
- когато детето заспива се появяват и таткото и котката (баткото геройски е заспал)


Идилия, нали?

The wind of God's Grace cannot lift us if we are carrying the load of desires and ego.