Добре си го казала, чувство за сигурност. Именно то не може да бъде изградено на базата само на "качественото" общуване. Защото качествено общуване без количество няма. Просто не можеш да компенсираш времето, през което си липсвала на детето си, както например не можеш да се наядеш за цяла седмица, като се храниш само в събота и неделя. Пример, тъп, не му обръщай внимание
Хубаво е да почетете книжка заедно вечер след работа ("качествено" време), но детето има нужда и да се гушне в мама, когато обели коляно, да ти види усмивката, когато се събуди, да ти покаже кулата, която е успяло да построи докато ти миеш чиниите например и още хиляди дребни неща ("количествено" време), но именно те са които създават това чувство за сигурност.
Не ме разбирай погрешно, аз самата се върнах на работа когато Ради беше на 1г9м, макар че ако имах възможност, щях да си остана още. Просто е безпредметно да си самовнушаваме, че видиш ли, няма значение, че прекарваме по-малко време с децата си. Напротив. Има, макар и такова да е положението.
Ради е на 2г9м. Ходи на ясли от 9 месеца. Свикнал е, обича да си играе там, харесва учителките, но винаги, винаги предпочита да си остане с някой от нас вкъщи. Аз също предпочитам да си остана с него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите