тъкмо отварях дневника си за да напиша това, което ме вълнува сега и намерих твоята тема. запчнах работа когато бебето ми беше на месец и половина. врънах се на телевизионен екран петдест дни след раждането, дебела и в ужас от това как ще се спрявя с кърметото. работих до 7 месец на детето и бях изключително организирана и доволна. след това се наложи да остана в къщи. първо яко се ядосах, защото никой не оцени усилията ми да се връна бръзо в работата и безсънните ми нощи и ...., но после багодорих на господ за тези няколко месеца, който ми подари с дъщеря ми. често пъти с усилие започвах дневната програма по чистене, говене и тн. и си мислех как ужасно ми липсва работата, която наистина обичам, но после виждах усмивката на ниа и така. до днес. току що подписъх договор, който ме враща в играта. частино, но е добро начало. и понеже, мойто професия не изисква пълен работен ден се чувствам отново благословена и благодоря на бога за всеки миг с дъщеря ми. сигурна съм че във всяка от сферите в който работите момичете е трудно да се задържиш на върха ако си жена, а ако си майка е меко казано невъзможно.обаче това си е в наща природа да бъдем еднакво добри в много неща и да издържаме и да понасяме много.

хихи и малко по весел финал, като резултат от ранното тръгване на работа отслабнах без усилие, така че все има някви ползи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите