Цената е ясна - жертваш се напълно за година, две или колкото трябва...
И аз не можех без книги и кино; не можех без 10-часов работен ден; не можех без екипа си от 15 човека; не можех без пътуване всяка седмица и без гости всяка вечер; не можех без нови дрехи; без красив маникюр и гладко депилирано тяло; не можех без чисто лице с лек грим и без парфюм; не можех без 200 коремни преси на ден; не можех без секс, без спане до обяд в неделя и без свещи и нежна музика нощем... Не можех без още 100 000 мои си нещица, обаче ела ме виж сега как мога! Мога, че чак пушек се вдига... :)))
Понякога се поглеждам в огледалото и се чудя - туй аз ли съм, не съм ли... Ръцете ми като на ветеранка от колхоза; депилирам се, докато търкам тоалетната чиния с препарати; книгите са лукс далечен, а работата - еееех, работата... Неща, които са ми отнемали часове, сега за дни не мога да свърша.
Но, викам си - стискай зъби, жено! Все някога и туй ще свърши

Правя чудеса от храброст, за да крепя окуцялото си самочувствие на професионалист и сексапилна млада дама... Коства ми много и невинаги успявам, но тъкмо тогава едно ухилено четиризъбо нещо се провиква "мамооо" и ми припомня, че всичко това не е жертва, нито цена. Това е смисълът, за който си струва да се боря дори и повече.
Клише, но е факт!