И за мен много болна тема. Наистина от преди третия месец се върнах на работа, но си имах баба в къщи, която помагаше, направо си го въртеше цялото домакинство. А и детето си се чувстваше спокойно с нея и излизаха навън.
Сега - ходи се на градина. Почти не излиза навън освен 1/2 час дето я водя в парка понякога след работа. Смених си работното време да си ходя по-рано и това рано или късно ще стане проблем.
В къщи - готвене, пране. Хем къщатата ми е дразнещо неподържана, хем няма време за нищо. За къпането не ми се говори - когато превъзмогна себе си и стана преди малката да се е събудила и надала боен рев за мен /това е последния и номер/. Вечер се приспиваме и понякога стигам до зъбите, понякога не. Толкова ми е трудно да се измъкна от леглото. Изобщо за свободно време не се говори - просто няма такова докато бубето е будно /трябва сестричка да си играят :-Р/. Най-много ако таткото се прибере към 10 и по чудо по-рано да седнем да вечеряме. Да не останете с впечатление, че много се спи - 6-8 часа само. Аз съм като тинейджър и ми трябват 9 ;-)
Но защо напоследък не мога да се мобилизирам, концентрирам в работата е нещото , което ме притеснява. Хората очакват да работя на стария ритъм, по 10-12 часа поне, а аз дори ритъма не мога да го поддържам да не говорим за времето.
Ох, много мрънкане падна. Ама дано като си го кажа да ми мине.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите