Болната тема... Бях убедена, че на 3-я месец ще се върна на работа поживо, поздраво, а бебе ще гледа баба му.
Е, сега вече не съжалявам, че това не се случи, макар и по кофти причини здравословни. Поработвам отвкъщи, колкото да не ми умрат мозъчните клетки и понякога зверски ми се вика, че не чувам аплодисменти за професионалната си реализация - това ми беше номер едно в живота допреди 7 месеца. Но тези дни - понякога скучни и самотни, натоварващи физически, пълни с памперси, но и с много усмивки, смях и гукане, никой никога няма да ми ги върне.
Знам, че Рая няма да си спомня затова. Още след няколко месеца ще я оставя на баба й и ще се върна да работа, живот и здраве. Но аз ще си спомням и съм сигурна, че ще си мечтая за това, което сега понякога ме дразни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите