Ох, имам чувството че идеалното равновесие между работата и семейството /детето/ никога няма да се постигне. Гледам мъжа ми - той много държи на работата си, обича си я, но е и много натоварен и за да му върви там, това е за сметка на времето, прекарано с нас... Разбира се, той гледа да го направи максимално пълноценно, но все пак е малко в сравнение с времето на работа. Не мога и да се сърдя, защото виждам колко му е тежко, а и все пак основните ни доходи са от него. За себе си вече съм решила, че след 1 дете и 1 на път, кариера няма да правя, т.е. ще си работя това, което ми харесва и ще съм всеотдайна, но в рамките на работното време, за да мога като се прибера да имам време и за дечко/вците/. И без това татко й се прибира след 19-20ч., остава и аз да бачкам до тогава и тя/те/ горката да си се гледа само с бабите... За сега работата ми не е свързана с четене извън офиса, но пък ми се ще да си чета за себе си, но все не остава време за това /1 книга я чета вече от 1 месец/ ... може би като пораснат децата. Иначе и аз едно време висях по цял ден до към 20ч. в офиса и работа, работа, ама сега /поне на такава възраст/ детето има повече нужда от мен, а и аз от него /ей сега ще порасне и изобщо няма да ме търси вече.../

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите