Колибри, от мин.седмица чета "Изкуството да бъдеш родител" (между другото ми е на файл, мога да я пратя на който иска). Та там пише, че такова нещо като "разглезване" няма. Че децата не бива да се оставят да реват, че са прекалено малки, за да се фрустрират още от бебешка възраст, че ако не се гушкат и носят стават неуверени и прочие.
Между другото аз съм възпитавана по тази теория и брат ми също (майка ми е завършила детска педагогика). Та ние сме много, ама много глезени и гушкани в тоя смисъл, че тя сега и мен така ме учи: Къщната работа не е по-важна от детето. Да не се оставя детето да се дере (нахранено и преобуто естествено), щом плаче, значи има нужда от гушкане, което е точно толкова важно, колкото и папото. И да ти кажа сме далеч от глезени индивиди и в момента, по моето скромно мнение.
Мен който не ме видя с детето на ръце в градинката, той не дойде да си споделя теориите за възпитание на децата (цяло лято аз мъкна количка 3 етажа на ръце и после бутам количка с една ръка и нося детето в другата и така по цял ден; извеждахме си количката да видят хората, че имаме :)) Радвам се, че не ги послушах - дано съм права де.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите