Ще ти кажа как стоят нещата от моята гледна точка като дете на разведени родители - аз бях на 17, а сестра ми на 15 години, когато те се разведоха. През всичките тези години след развода им съм се виждала с баща ми не повече от 3 пъти. Както се казва не мога да си кривя душата и не мога да не си призная, че ми липсва, че ми е мъчно и т.н, но пък винаги като се сетя що за човек е и ми минава и дори много се радвам, че нямам нищо общо с него. Майка ми е много силна жена и успя да си ни отгледа и да ни направи (без да звучи нескромно) Човеци. Най - важното е да запазиш присъствие на духа и живот и здраве да намериш човека, който наистина да заслужава да те нарече своя съпруга. За малкото човече не се притеснявай - не е фатално да се расте без един родител (било баща или майка) - с всичко се свиква.
Пожелавам ти всичко най-хубаво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите