Силве, проходилната ни е някаква на Чико, но е на достопочтенна възраст. Аз поне знам за три деца, които са я позлвали. Дали преди това има и други - ??? Хубавото й е, че има две нива на височина, та като я сложа на по-високото ниво на Дени крачетата не стигат до земята. Както вече казах нямам намерение да я уча да прохожда в нея, а я позлвам да ми отпочиват ръцете, пък и за да свърша нещо. Щото мъничкото глези не понася да си лежи само. Или мама трябва да лежи до нея или трябва да е права (проходилка, бънджи или на ръце). Тя затова и още не се е обърнала маймуната, щото няма кога да тренира.
Надявам се, че вече сте се оправили и двете. И нас ни беше тръшнало по едно време. Успокоявам се, че изгражда някакъв имунитет така (нали пък с нещо трябва и аз да се успокоя)
А за пътъците аз също знам, че подметката задължително трябва да е мека. Като терлик. Ние имаме едни кожени, които много харесвам. Преди ги използвах като излизаме на вън с кенгуруто да й топлят на крачетата, но сегашното ни космонавтче е с ританки и от както стана студено ги обувам в къщи.
На тази снимка се виждат що годе. Такива от кожа, в рошавото навътре.
Айде, Силве, със здраве! Да не сме чули изобщо за ваши болежки повече!!! 
|