Около първата годинка е един от критичните моменти за много семейства.Четох го някъде-(много научно обяснено-само ще се опитам да предам смисъла-обикновено вината е и в двамата,мъжа се чуства пренебрегнат и "изоставен" от жена си,отдадена изцяло на детето,а тя е изнервена и уморена от грижи и напрежението м/у тях нараства...
Е,аз първо го преживях ,а после ми попадна,но....
Незнам във всеки случай е различно.Ти си знаеш доколко мъжа ти ще ти липсва на самата теб и съответно дали държиш на него или ще го оставиш да си троши главата.А,че той ще съжали и ще ви преоткрие в съвсем друга светлина съвсем скоро-това е сигурно.
Аз за себе си съм доволна,че успях да превъзмогна нараненото си самолюбие и успяхме да останем заедно.И сега ни е и смешно и тъжно,че сме си причинили "онова" ,а странното е,че сме щастливи и се обичаме повече.
Според мен,важното е ти да си щастлива и уверена в живота,и детето ти ще се чуства добре и то.Късмет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите