Имам приятелка, която е омъжена от 13 години и мъжа и от две три години има същия "проблем". Иска да се развива, те го задушават, иска да е свободен и после решава, че му липсват и се връща. Сега за пореден път си тръгна и тя е решила да не го приема повече. Казвам ти това за да ти разкажа за дъщеря им, която е шести клас. Това дете си израстна само с майка си, въпреки че имаше баща и сега той изобщо не и липсва. Та мисълта ми е по-добре само с майка, която те обича двойно, отколкото фиктивен баща, който мисли само за себе си. Дръж се и оличай човечето като за двама. То ще разбере.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите