Здравейте,
отдавна не съм писала, защото времето все не достига, но ви чета когато мога и сега просто няма начин да не се включа. Родих първото си дете на 28, второто на 31 и третото - на 39. Никакви проблеми нямах с бремеността, дори се наложи да се върна на работа когато бебето беше на 1 месец. Сега съм (почти) на 42 и толкова много му се радвам на тази малка маймунка - просто не можете да си представите. Имам сили за него, защото знам вече от опит колко е кратко детството и колко бързо отлитат годинките. А и по-големите ми деца ми помагат много, научиха се на отговорност. За парите мога да кажа, колкото и банално да звучи, че където има за две има и за три. Да, работя на пълен работен ден, таткото ни също, нямаме много свободно време, а и никой не ни помага, но с добра организация всичко и възможно. На "Мъка" искам да кажа - и ние сме в чужбина и знам колко е голям стреса от недостига на пари в една чужда страна. Знай, обаче, че нещата се оправят, а децата са тези които не крепят и ни дават кураж да се борим с трудностите. Успех на всички мами!