Опитала си се да вкараш някакъв драматизъм, но аз изобщо не разбрах за какво говориш. А го четох няколко пъти
От така предадения разговор, оставам с впечатление, че това е човек, който е добронамерен към вашето семейство. Ако ще и английския престолонаследник да е. В случая по-скоро ти си била нетактична, като си го притискала да ти каже нещо, за което очевдно не му се е говорело.

Да не говорят майчиния език се случва не само на българчетата в америка. Това е въпрос на личен избор на родителите и не е нещо, което трябва, или можем да съдим. Зависи коя си избрал да бъде родината ти, кое те е накарало да смениш страната, колко добре искаш децата ти да се интегрират и още сигурно една камара фактори.... Познавам евреи, които говорят само български, турци, които знаят само турските думи, използвани при игра на табла и т.н. Това не ги прави лоши хора. Погледни от тази гледна точка.

Сега за заглавието, макар че то няма много връзка с конкретната ти история... Децата ни все по-често ще го чуват това "не искам да си играя с теб". Понякога ще са наранени, обидени, пренебрегнати. Не знам как трябва да реагираме ние, родителите. Във всеки случай трябва да ги убедим, че са ценни сами по себе си, а не защото Иванчо, Пенчо и Марийка искат да си играят с тях. Но това няма да стане с магическа пръчка, а бавно и сигурно понякога мъчително за тях. Ако на края на пубертета моята щерка се чувства значима без да се оглежда в хорските очи, ще бъда безкрайно щастлива.