Значи, вися аз цял ден, разхождам се по коридорите, чакам да направя разкритие, целият ден с ужасно силни контракции и късният следобед, след като са ме бръснали, правили са ми клизма, преглеждали са ме ен на брой пъти, а аз вече скапана, неяла, неспала, вече с всичко съгласна, само и само да се ражда най-накрая. Идва акушерката, дава ми термометър и ми казва да си го сложа. При което аз я поглеждам най-тъповато и задавам култовия въпрос "Къде?"

Изписването. Родата чака отвън, в залата за изписване, ние с бебока сме в малката стаичка и акушерката отваря вратата, за да може мъжът ми да ни даде двата плика с дрехи - за мен и за бебето. През това време Емко лежи на една масичка встрани отвратата. Мъжът ми, подавайки дрехите, подава глава през вратата,извръща я към зеления вързоп и с най-тъповато-любопитно изражение пита "Това ли е?" "ТОВА" ни стана нарицателно по-късно, когато си говорехме за бебко. Казано с онази интонация, много смешничко звучи :-)

Take my hand quick and tell me
What have you in your heart?