Клатушкаме се ние с мъжа ми в двора на болницата, преди да ме приемат. Насреща ни един циганин, държи в двете си ръце лозарски ножици и точило за ножове. Протяга ръце със стока и, явно ни е чул, че говорим на английски (мъжът ми не е българин), казва, "How are you?". Ние загубихме ума и дума, аз едва се движа, а той ще ми продава хардуер... И после - смях, разбира се, но какво пък - клиенти може да намериш навсякъде, нали, може за пъпната връв да потрябва "някой ножица", че и наточена да е... Тогава още не ме болеше така зверски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите