Малко преди да започне раждането. Лекарката ми пука околоплодния мехур на бебето. И понеже акушерката започна да приготвя бусколизина за отпускане на гладката мускулатура на матката, пита колко да сложи в системата. Гледа ме лекарката и не можа да ми оцени теглото на око и ме пита: Колко тежиш? Аз убедена, че съм изхвърлила много околоплодна течност отговарям:Ами преди да спукаме мехура бях 100
Бурен смях в родилна зала. А аз недоумявам - оказа се, че непосредствено преди раждане водите били 300-500 мл. До края на престоя ме майтапеха.

Точно преди последния ми напън. Едната лекарка от екипа ми вика "Ей сега ще го родиш, гледай часовника, за да можеш да кажеш като те питат кога е било". Бурен смях на останалите от екипа. След около 10 секунди моята лекарка каза "То на нея работата й е да напъва сега, какъв часовник, колко ли я боли, а и ти гарантирам, че в момента това й е последна грижа". Та другата лекарка извика часа, за да го запомня. Е, малко в хаоса не бях разбрала кога ще ме изпишат и бях спретнала голямото събитие за предния ден, ама...

На изписването. След като ме мотаят около 2,5 часа - то първо нямало лекарката да ми разпише болничния, после изписвали друга родилка, после имаше раждане и нямаше кой да ме отпише, после неонатолозите не знам си какво им беше ... и аз вече нервна, бебка гладна (ама нали чакаме всеки момент) и така... мъжа ми паркирал колата пред болницата и оставил цветята вътре. В този момент аз и акушерката излизаме с бебето. И изненада... Няма никой.
Викам си - Ей сега тия ме зарязаха,че им писна. След обиколка ги намирам и викам мъжа ми да му подадат бебето, на което нашия (без цветята) се изцепва "Ама защо аз да го взема, не..." Майка ми и свекърва ми започват да се смеят и му викат "Ти, ти, нали искаше бебе... вземи си го" Мъжа ми поема бебето и... да! Съвсем ме забрави мен. В този момент фотографа започва да снима и ме е изтипосал по джапанки и св. сини чорапки. (Много ме болеше епизиотомията и не можах да се наведа да си обуя обувките)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите