СМЕШКА 1

секцио... ражда се Елена...
анестезиологът казва : 7ч15 мин...

аз го питам: колко секунди.......
той: /същисан/.... е ти пък сега, секунди.... де да знам

/преди това един астролог ми беше казал че било много важно в коя точно секунда се раждало бебето.... на какво ли не вярват бременните.... будали....../

СМЕШКА 2

2 родилки сме във ВИПа в Св.София. И двете с момиченца, заспали, и не пробуждаеми... , и на двете дясната гърда е със сплескано зърно, от което не може да се суче, и на двете бебетата не щат да се събудят първо, и не щат да сучат от дясна гърда хич... На свиждане са ни майка ми, Si Key, мъжа ми....
С колежката родилка се мъчим да накараме бебетата да се събудят - дърпаме ги за краката, за ръцете, щипем по носа, с триста зора бутаме дясните цици в устите им..., а те спят и спят... накрая изпадаме в такъв истеричен смях - и двете родилки и гостите ни..... бебетата се друсат по коремите ни от смях, аз забравям че съм раждала секцио... не искам да се смея, защото раната боли, обаче се скъсваме от смях и друсане..... Горкото ми коремче... как не се разши тоя шев тогава не знам........

Но бебетата така и не се събудиха тогава... но пък ние добре се похилихме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите