С първото ми дете. Раждане в България. Случката става с бившия ми съпруг - бащата на първото ми дете. Родих посред нощ. Още в родилното отделение се обадих на таткото и той ведната пристигна. Като видя дъщеря си се разплака, но не това е смешното. Явно е бил ужасно развълнуван, защото след това като се прибирал в къщи, някакви полицаи се опитали да го спрат за проверка, но той въобще не забелязал и не спрял. Те го подгонили, пуснали алармите, но той пак нищо не разбрал. Представяте ли си, сигурно е било някъде към един часа през ноща, жив човек няма по улиците, а той не може да разбере, че го гони полицейска кола. Както и да е, след като са успели най-накрая да го спрат се измъкнал с това, че преди малко станал баща и за първи път видял детето си. Разбира се полицаите са го оставили

С второто ми дете. Раждане в Англия. Този път таткото, настоящия ми съпруг, беше с мен. По едно време ни вкараха вече в родилната зала - заветната точка за всяка родилка. Оставиха ни сами. Аз продължавах да се мъча в болки. Във всяка стая имаше един комбиниран уред - телевизор, телефон, интернет, който имаше подвижда връзка и можеше да си го нагласяш както ти е удобно, за да го ползваш. По средата на една много дълга и силна контракция чувам таткото да казва: "Не мога да повярвам. Тук дори има и четири електронни игри" и започна да ми обяснява най-подробно какво представляват и как се играят. Аз обаче и думичка не можах да кажа. Когато контракцията ми свърши, го срязох с думите: "Това в момента въобще не ме интересува". Той не посмя да каже нище повече. Горкия, колко ли е бил притеснен. Не е знаел какво да каже и за да ме разсее се е опитал да направи нещо. Това го разбрах по-късно де, когато всичко свърши. Сигурно се е чувствал ужасно глупаво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите