Хехе, това ми напомня моята случка от изписванито ни с Христи през 2000г. от Шейново.
Както и ти казваш, за изписването- суетня голяма.
Майка ми и баща ми пристигат от провинцията предният ден. Обаче от шейново решават,че ще ни изписват в неделя.
Нашите като хукнали за цветя, бонбони, всичко в последният момент. Родителите на мъжа ми и те.
Какво са се мотали, какво са се бутали, не знам. Все едно, не са очаквали да ни изпишат толкова скоро.
Та майка ми, решила, като ми носи дрехите, които изрично им казах-къде и какво, да тръгне в неделя нов чорапогащник да ми купува.
Да, ама аз вече съм в коридора на болницата, освободих в леглото, изписват ме и моито хора още ги няма.
Идват и майка ми в крайна сметка, естествено в неделя не могала да ми намери чорапогащник, а и моят не ми взела, даже.
Та елате да видите, как излизам тържествено от Шейново със бременният ми сукман, палтото и обула на бос крак високи ботуши.
Красота!!
Няма лошо, ще каже някой.
Да, ама има една подробност, че раждах февруари месец и навън си беше -10 градуса. Кучи студ ви казвам!
До ден днешен я бъзикам майка ми на тая тема- Изписа ме на бос крак от Шейново в най-големият студ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите