и тук имам какво да кажа.
преди почти 10 години. шейново. 30 април, неделя. рано сутринта, няма жива душа из двора на болницата. няма и мобилни телефони. мъжът ми отива да провери какво е станало с мен след като ме е оставил посред нощ да раждам и е бил изритан от болницата. отговарят му: "няма още информация, елате по-късно". отива си. след малко се появява баща ми, получава информация след като скандално не допуска да му откажат такава. тръгва си. пристига моят мъж, отново. казват: "родило се е момиче, добре е, вие роднина ли сте? той бащата преди малко беше тук." ?!?!
бързо са се изяснили кой кум, кой сват...

раждам габа. секцио. смях в залата, защото докторът все ме караше да си мърдам части на тялото, които изобщо не усещах... изваждат бебето и го отнасят за бебешките процедури. таткото отива да гледа. мен започват да ме питат за името на бебето и аз заявявам на всички, че този път таткото ще реши. влиза таткото и на въпроса какво име е избрал за детето отговаря: "а, не знам, питайте майката"