Ето и от мен една весела случка около изписването. Алекс беше от януарските бебета и за изписването трябваше солидно количество дрехи – и за мен и за него. Отидох аз в стаичката за обличане, а там ме чакаше голям плик с дрехи... блуза, пуловер, сукман,... шапка, шал, ръкавици, боти... Всичко необходимо. Облякох се аз барабар с шапката, шала и ръкавиците, но ми направи впечатление, че палтото ми го няма. Е, казах си, сигурно е останало в посрещачите навънка. Така нагласена излязох в предверието и се заредиха целувки, букети... Дойде време да се мятаме с бебо в колата и към къщи. И се оказа, че мъжа ми забравил да ми вземе палтото. Наложи се да съблече своето и остана милия по ризка и вратовръзка........ бррррррррр. Вълнувал се е човека... и забравил.
След това се сетих, че така за сватбата забрави личните карти и се връщахме да ги взимаме в поседния момент Явно така му се отразява повечкото вълнение