То си е вярно, че винаги има мегдан и за по-лошо...Знам го това...
Хич не звучи идиотски, а напълно реално. Трябва да съм доволна.
Зная, че не ми е длъжна. Ама да му се не види, чувството ми за справедливост се бунтува...Всичките ни познати около нас дето са, идея си нямат дори как се мъчим като грешни дяволи с мъжа ми. Всичките са с баби, уикендите са си свободни, пътуват си, ходят си по заведения, събират се с приятели...На човек му се приисква глътка въздух, човещинка е пусто ...А ние сами се пънем. 2 години един ден не сме имали помощ от баба. Но сега просто е адски трудно, честна дума Виж ми темата за отпуската от майчинство. Луди сме станали. И усещам как ставам нервна и не се трая....
А за майка ми - кажи ми човешки, не понасям това съскане, това заяждане...
Преди известно време бях с приятелка излязла. То си беше по работа де, но се заприказвахме по женски в една пицария и откарахме до към 22 часа. ЗНам, че майка ми е в нас. Мъжа ми и той е в нас. Аз не излизам всяка вечер. Случва се веднъж в полугодието сигурно.
И можеш ли да си представиш, звъни ми майка ми по едно време. Не мъжът ми ! Собствената ми майка, която с леден глас ми задава въпроса - ти нямаш ли намерение да се прибираш тая нощ ? и ми затваря телефона
Мъжа ми пас, няма проблеми, излез разпусни малко....
Както и да е, може би аз имам погрешно възприятие за нещата....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите