Сега сме вече на градина, но същите въпроси си задавах и в яслата и сега. Не искам да упреквам всеки си знае за себе си. Само малко случки ще разкажа, дано не досадя.
Случихме и на ясла и на градина и на персонал, за това душата си няма да кривя.
Но си спомням как в яслата лелите с умиление ми разказваха за бисерите на моя младеж. Имали заместничка лелка. И тя на висок глас взела да обяснява от 4 часа как сега като предаде децата и си тръгва. А моят двугодишен многознайник, я погледнал едва ли не със съжаление и казал "Оооо има да чакаш, мама ме взима последен." Ами да последен беше в 18 и нещо защото работех, а баби под ръка нямам.
Следващата история научих от една от лелките, която бе изумена и ми се оплака милата на мен. Имали детенце в яслата което вдигнало 38 градуса температура, не могли да намерят родителите цял ден. Както и да е вечерта казали на майката че е болно и да го остави в къщи. А на сутринта майчето леко отворило вратата бутнало детенце вътре със все температурата и бегом по стълбите, да не би да и го върнат. (уточнение не знам дали е работила или не и честно казано не ме интересува, дожаля ми за детето).
Последна история, че сигурно много ви отегчих. Имаме родителска среща в градината. Обсъжда се да не се водят болни деца. Едно майче скрито в тълпата казва "Ама ние които работим в частни фирми не можем. Ще ни уволнят!" Е аз в държавна фирма не съм работила, както казах свободен ресурс баби нямам, но успявам да не го пускам болен на градина.

Извинете ме за дългото писание. Просто нямаше с кого да споделя.