Да,това ми припомни моята собствена сватба.Ден преди нея заминах от София за провинцията.Предстоеше ми да бъда главна героиня в едно риалити шоу,което надмина всяка фантазия.Моята поне.Започна се с това,че веднага след като слязох от влака аз,уж младата булка,важната персона,трябваше да се включа в мъкнененето на касите с бира до третия етаж.Беше ми закъсняло с две седмици.Дойде ми веднага след третата каса.Нямаше време да мислим дали се е махнало бебе,защото след хапването на крак за вечеря предстоеше главната изненада.На мен,като член на фамилията, ми връчиха огромен касапски нож и заедно с останалите жени(две на брой) трябваше да изрязвам месо от големи кокали.Да го правя старателно,за да не се изхвърли безценно парченце мръвка.За пет минути заприличах на истински убиец.Всичко се изпоцапа в червено.Продължих със зверски инат да почиствам.Нямаше как.Вместо да пиша дипломната си работа,творях кюфтетата за утрешната си сватба.Усмихвах се и опитвах да влизам в тон.Дори ми се отспа,май от шока,който ме тресеше.Къде остана принцесата,която трябваше да отпочива в ароматни чаршафи в нощта преди НЕЗАБРАВИМИЯ ДЕН?Поглеждах скришом изпонакълцаните си пръсти.Чудех се какво правя на това място.Исках незабавна телепортация в моята стая,Киркегор и Фройд, вместо касапския нож и гнусните сурови мръвки.Така докъм два през нощта.В осем сутринта издумтя тъпан направо в сърцето ми."Кларнето",което изпищя след него ,окончателно ме довършиПред входа "музиката"зовеше булката.Започваше СВАТБАТА ми.Ненавиждах деня,новите роднини,мястото,съпруга,а най-вече себе си.И за да добавя защо като много други смятам,че фактите не винаги носят информация за същността на живота:с течение на времето се оказа,че имам страхотни нови роднини.Едно от малкото неща,с които се гордея е,че в паметния ден не отреагирах първосигнално.Както се смяхме с моя съпруг 34 лета по-късно,мръвките победиха Киркегор и Фройд.

Живот без граници