и аз това се чудя, абе защо така всяка втора от нас се оплаква от едни и същи неща. Ми ние съвсем не сме еднакви нито по характер, нито по възраст, нито по професия, абе по нищо. А защо нашите майки така си приличат. Аз имам за себе си отговор нас със сестра ми че и двамата ми братовчеди ни отгледа едната ни баба. Гледаше четирима - големия ми братовчед / да речем не толкова защото беше вмече към 16 години/ малкия на 9 аз на 4 и сестра ми бебе. Как е успявала идея нямам, но е факт. Майка ми на практика не ни е гледала - но ако я питаш сега ще каже крилатата си фраза - "който си има деца да си ги гледа - аз моите съм си ги отгледала". Мдаааа между 72 часовите проби и конференции и опити и каквото се сетиш. Е имаше дни в които се прибираше рано и за нас беше празник, защото имаше и момент в който се държеше с нас като с приятелки. Но за жалост това време остана далееееч далеееч назад в спомените ми - мноооог далеч. Вече 11 години съм семейна горе долу от година две преди това майка ми се промени тотално и вече е просто сруг човек, дали и ние така ще изперкаме????Ужассс тръпки ме побиват като си помисля че мога да стана такава.
Та според мен нашите майки са едно от първите поколения които не са гледали сами децата си - градини, баби и т.н. В резултат на което и сега не знаят как да се справят с нашите деца. Лошото е че и желание нямат - защото и ние не сме знаели но се учим.
За мен родителството е голяма предизвикателство и голяма отговорност и се улавям на моминти че гледам да не повтарям грешките на майка ми. Тоест възпитавам децата си като гледам да избягвам грешките на майка ми, добре че имам приятелки с по-големи от моите деца от които мога да "купя" занаят.
Уфффф и аз се разфилосовствах ама като те четох - все едно аз съм го писала - още настръхвам като се сетя как гледах големия у наште, и сега нервен бил - ми малко е нервен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите