Злодеи същи. Хранят децата с кюфтета и изключват компютъра от щепсела.
Климактериумът е подминал само който не го е доживял… Та не се знае при нас как ще е. Щерките ще има да се чудят как да ни предлагат лепенки (или кой знае какво друго чудо тогава)…
Ние сме толкова информирани, знаещи, целенасочени, че сега нашите майки не могат да ни излязат насреща (които все пак са отгледали по 1-2 хайванчета), камо ли хептен неопитните ни дъщери/снахи един ден ние като станем баби, дай Боже…
И аз лятото водих епични битки с мама: за киселото млекце, за приспиването на ръце, за обличането и за кво ли още не… До гуша ми беше дошло от критика, критика, критика – явна или предимно в моето съзнание… Докато не ми светна, че положението е такова и няма как да го променя, но мога да променя моето отношение към него. Да си призная, че за някои неща и тя все пак нещо поназвайва. И че моя майчински усех далеч не винаги е безупречен.
И че ако искам помощ – ще трябва да я уважам с всичките й странности и непоносимости! И няма да очаквам все на мойто да е (особено пък за разни дреболии, които, тя като си отиде, пак ще са постарому).
Иначе – бавачка. Там от ясно по-ясно.
П.С. Нямам време да чета, сори, ако повтарям.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите